За корекции в Плана за устойчивост и развитие призова Иван Иванов
За корекции в Плана за резистентност и развитие с цел по-справедливото систематизиране на източниците за финансиране прикани ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов по време на извършената Кръгла маса на тематика " Зеленият преход - вложения в технологии и мрежови услуги ", проведена от Института за енергиен мениджмънт.
" Зеленият преход " изисква корекции в Плана за резистентност и развиване за по-справедливо систематизиране на финансирането в енергийния бранш.
В Плана се плануват над 1,5 милиарда лева вложения за обезпечаване на предпазване и ръководство на силата от ВЕИ - трансформатори, устройства за предпазване, силова електроника, инвертори.
" В Механизма за възобновяване и резистентност заложените средства за развиване на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко ", посочи доцент Иван Иванов.
Това постанова нужда от вложения не толкоз за увеличение на мощностите, а за ръководство на електроенергийната система посредством въвеждане на тъй наречените " умни мрежи " за ръководство на товарите, автоматизация на процесите и други, разясни той
Предвид компликациите, свързани с присъединение на огромния брой декларирани ВЕИ мощности, Иванов подкрепи основаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той дефинира като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединение, за ускорение на процеса.
Иванов посочи като един от най-важните аспекти на " Зеления преход " вложенията в новите технологии, свързани с мрежовите услуги. Те са нужни за ръководство на товарите и претоварването на мрежите.
Тази тематика е особена значима, защото в случай че през 2008 година силата, създавана от възобновими енергийни източници (ВЕИ) в България беше 10,3 % от брутното енергийно ползване, през 2019 година този % е подсилен и доближава 21,6 %. ".
Според Иванов, Планът " Климат, Енергетика " планува до 2030 година потреблението на сила от ВЕИ у нас да достигне 27 % от брутното енергийно ползване. Според него сегашните високи цени на електрическата енергия открояват две съществени провокации. Първото от тях е обвързвано с присъединението на нови ВЕИ централи - до момента постъпилите поръчки в ЕСО са за присъединение на мощности от 28 000 Министерство на външната търговия.
Вторият проблем е развиването на електроенергийната система - мрежите, които би трябвало да бъдат актуализирани по този начин, че към тях да се включва и силата от ВЕИ. За това обаче се изискват съответните съществени вложения, сподели ръководителят на КЕВР.
В заключение председателят на КЕВР още веднъж акцентира нуждата от приемане на обновена Енергийна Стратегия на България.
Тя трябва да дефинира националната визия с бездънен небосвод до 2050 година - за бъдещето на въглищните централи у нас, развиването на нуклеарната енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ бранша.
" Изработването на тази Стратегия би трябвало да стане в интензивен порядък, защото в международен мащаб измененията в енергетиката са в ход и са прекомерно динамични. Ние би трябвало да се приспособяваме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и потребни за страната решения ", сподели Иванов и разясни, че тя би трябвало да бъде призната на равнище държавни институции - Министерския съвет и Народното събрание.
" Зеленият преход " изисква корекции в Плана за резистентност и развиване за по-справедливо систематизиране на финансирането в енергийния бранш.
В Плана се плануват над 1,5 милиарда лева вложения за обезпечаване на предпазване и ръководство на силата от ВЕИ - трансформатори, устройства за предпазване, силова електроника, инвертори.
" В Механизма за възобновяване и резистентност заложените средства за развиване на електроенергийната система са близо четири пъти по-малко ", посочи доцент Иван Иванов.
Това постанова нужда от вложения не толкоз за увеличение на мощностите, а за ръководство на електроенергийната система посредством въвеждане на тъй наречените " умни мрежи " за ръководство на товарите, автоматизация на процесите и други, разясни той
Предвид компликациите, свързани с присъединение на огромния брой декларирани ВЕИ мощности, Иванов подкрепи основаване на нормативна уредба, регламентираща въвеждането на групови, териториално близки мощности. Той дефинира като належащи и сериозните промени в процедурите за присъединение, за ускорение на процеса.
Иванов посочи като един от най-важните аспекти на " Зеления преход " вложенията в новите технологии, свързани с мрежовите услуги. Те са нужни за ръководство на товарите и претоварването на мрежите.
Тази тематика е особена значима, защото в случай че през 2008 година силата, създавана от възобновими енергийни източници (ВЕИ) в България беше 10,3 % от брутното енергийно ползване, през 2019 година този % е подсилен и доближава 21,6 %. ".
Според Иванов, Планът " Климат, Енергетика " планува до 2030 година потреблението на сила от ВЕИ у нас да достигне 27 % от брутното енергийно ползване. Според него сегашните високи цени на електрическата енергия открояват две съществени провокации. Първото от тях е обвързвано с присъединението на нови ВЕИ централи - до момента постъпилите поръчки в ЕСО са за присъединение на мощности от 28 000 Министерство на външната търговия.
Вторият проблем е развиването на електроенергийната система - мрежите, които би трябвало да бъдат актуализирани по този начин, че към тях да се включва и силата от ВЕИ. За това обаче се изискват съответните съществени вложения, сподели ръководителят на КЕВР.
В заключение председателят на КЕВР още веднъж акцентира нуждата от приемане на обновена Енергийна Стратегия на България.
Тя трябва да дефинира националната визия с бездънен небосвод до 2050 година - за бъдещето на въглищните централи у нас, развиването на нуклеарната енергетика, на електроенергийните мрежи и на ВЕИ бранша.
" Изработването на тази Стратегия би трябвало да стане в интензивен порядък, защото в международен мащаб измененията в енергетиката са в ход и са прекомерно динамични. Ние би трябвало да се приспособяваме към тези промени, да изработим национална визия и да вземем най-адекватните и потребни за страната решения ", сподели Иванов и разясни, че тя би трябвало да бъде призната на равнище държавни институции - Министерския съвет и Народното събрание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ